Благодетелят д-р Петър Берон е удушен заради завещанието си

История

Борислав Гърдев

Надали има българин, който да не познава заслугите на видния ни възрожденец Петър Берон за развитието на българската просвета и култура.

Роденият през 1800 г. котленец учи в българско и гръцко училище в родния си град. Продължава образованието си в Букурещ, а живее известно време и в Брашов. Медицина изучава в Хайделберг и Мюнхен, а след защитата на доктората си през 1831 г. се завръща в Румъния. Финансово независим и обезпечен след 1839 г. се отдава на научни занимания в областта на философията, астрономията, физиката, математиката и химията.

Написва близо 20 научни труда, като най-популярен в страната е “Рибният буквар”, издаден през 1824 г. с помощта на Антон Йованович. Тази му творба прави истинска революция в книжовния ни език и в школното обучение. Тя е първата книга, застъпваща решително живата реч и модерната методика на преподаването на необходимите знания.

Трябва само да се съжалява, че Берон не се вслушва в молбите и препоръките на видните си съвременници Кипиловски и Априлов и не продължава книжовната си дейност в същия дух, поради което не виждаме ” и други още благотворни книги, списани или преведени на нашия език от неговото ученомудрие за просвещение”.

Амбицията на Петър Берон е съвсем друга-да стане признато име в европейската наука като неин новатор и създател на фундаментални научни постижения. Затова той живее в Берлин, Париж, Лондон, Виена, Прага, Атина и владее девет езика.

Нашият възрожденец искрено вярва, че е новатор в науката, че създава епохални трудове. Доказателството откриваме в негово частно писмо до д-р Иван Селимински от 20 април 1864 г., в което открито хвали и своята “Панепистема”, излязла през същата година: “След като са изобличени грешките на тукашния (парижкия) Институт, сега из вестниците се споменува за моята физика… Физиката стана истинска наука, а досега беше сбор от описания на явления с неизвестно начало. Професорите ще срещнат може би малко затруднение, докато отвикнат от старата метода, но такава мъчнотия не съществува за тези, които са постъпили право.Тукашните мъдреци разбраха, че трябва да почнат отначало, когато си мислеха, че са свършили.”

Европейските научни светила обаче не обръщат внимание на усилията на Петър Берон. Нещо повече - те гледат с ирония на достиженията на този “тъмен тракиец”, харчил залудо време и пари за лансирането на наивни и утопични хипотези.

Ако Берон бе употребил своята духовна енергия и материално състояние за по-скромни задачи с оглед българската просвета и българското културно-политическо Възраждане, той би пожънал много по-голямо признание и би получил титлата на мастит национален деец от мащаба на Априлов и Славейков…

Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати.

Приживе той прави значителни дарения на българските училища. За девическите училища в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 г. насетне по 200 жълтици , а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование.

Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния-две мушии с гори, лозя и ливади, както и къщата в Крайова следното: “От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в българия, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област… От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром.”

И това го пише човекът, живеещ изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.

Именно загрижеността на Берон за точното изпълнение на завещанието му е причината и за неговата мъчителна и жестока смърт на 26 март 1871 г. Петър Берон остава неоженен и без наследници. Но той решава да прехвърли имението си Скорила на името на котленеца Теохар Папазоглу срещу задължението от негова страна да изпраща годишно хиляда австрийски жълтици за издръжката на българските училища.

След като Папазоглу не устоява на задължението си, Берон се появява в Крайова и завежда дело срещу него.

Пред Васил Стоянов, деловодител на Българското книжовно дружество, той заявва с болка през пролетта на 1870 година:”Крайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък подир смъртта ми!” Две седмици преди старта на делото, на 26 март 1871 г. на старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на ул. “Личеулуй” 1.

Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Вината на Папазоглу обаче не е докрай доказана. Истина е, че Берон е разколебан в доверието си към него и анулира завещанието си от 1867 г. , в което дава значителни пълномощия на Папазоглу. Затова и съставя ново завещание от 1869 г., в което отбелязва подозрителното поведение на Папазоглу и двамата му племенници, които искат ” да измъкнат от неговото предназначение най-хубавото от моите притежания, наречено Скорила, с цел да го обсебят, както ще се види от делата, които съм разпоредил да им се заведат за неговото обратно изискване”. Това принуждава Петър Берон да заведе дело срещу Папазоглу, но 14 дни преди гледането му той е убит.

Интересното е, че на първа инстанция с хитрост Папазоглу печели, но след като в края на краищата го губи, се съгласява и подписва всички документи по прехвърлянето на Скорила към БКД. Ако и мнозина от възрожденците ни и съвременниците на Петър Берон да смятат Папазоглу за вдъхновител на подлото убийство, съществува и втора версия, защитавана от Иван Пенаков, който смята, че подбудителят за престъплението е Илия Чокулеску, син на землемера Симеон Чокулеску, очертал границите на имението “Скорила”.

Стефан Р. Берон в писмо до Евлоги Георгиев от 10 януари 1893 г. съобщава, че в дома на Илия Чокулеску е намерен уличаващ документ, според който той наема под аренда имот на Петър Берон, като “се задължава да плаща по 110 австрийски жълтици на доктора в разстояние на 30 години”. Липсват обаче неопровержими доказателства за причастността на Чокулеску към убийството на д-р Петър Берон и той не е осъден.

В същото писмо до Евл. Георгиев Стефан Берон повдига въпроса за ново дело срещу Чокулеску за изплащане на дължимата от него сума и за установяване на истината, нещо, което не е направено. Започва дълга и упорита борба за изтръгването на Бероновия имот Скорила. Изпълнителите на завещанието се водят от видния банкер Евлогий Георгиев в Букурещ. Те ангажират за каузата си видния адвокат Георгиос Кастафору. Той приема присърце поставената му отговорна задача и се бори настървено за спасяване на Бероновото наследство.

Пред съда пламенно разкрива скромния народополезен живот на видния покойник: “Знаете ли как той живееше в Париж? Той живееше чак на четвъртия кат в един хотел и не харчеше повече от 7-8 франка на ден. А защо той правеше тази икономия? За да принесе каква да е полза на бедното свое отечество и на бедното човечество”.

Усилията на изпълнителите на завещанието се увенчават с успех. Малко по-късно между Евлогий Георгиев и пристигналия в Румъния бивш главен апостол на Априлското въстание Стефан Стамболов избухва жесток конфликт, тъй като банкерът отказва да спонсорира бедните и измъчени революционери, добрали се до румънския бряг. Когато Стамболов става премиер, забранява на Евлоги Георгиев да живеее в България, а близо година след падането му от власт се стига до срамната инсинуация, подета от хората на Григор Начович, дирижирали публикацията във вестник “Мир” от 1 март 1895 г., в която е повдигнато абсурдното обвинение, че Ботев и Стамболов са убийците на Петър Берон, при условие, че двамата не са се познавали през пролетта на 1871 г.

Отминавам следосвобожденските колизии с мълчание и отбелязвам с удовлетворение, че благодарение на Евлоги Георгиев и адвоката Костафору Скорила е спасена българската кауза. Доходите от имението, както и останалото наследство на Петър Берон се използва за изграждането и поддръжката на българската гимназия в Одрин.

Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. От нея е въздигната одринската гимназия “Д-р Петър Берон”, която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел, родния град на дарителя.

August 20, 2007