Делото на Константин-Кирил и Методий

История

Екип на Point Of View

Значението на делото на братята Константин-Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването на българо-славянската азбука е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на човешката култура изобщо. Малко са оригиналните писмени системи, имали добрата историческа съдба да останат живи и употребяеми, подобно кирилицата, която се запазва до 21 век. С добрите изгледи да остане векове наред актуална.

Основната информация за живота и делото на двамата братя намираме в богатата житийна литература, в която основните моменти на техния жизнен и творчески път са подробно представени. Методий е роден през 815 г., а Кирил - около 820-825 г. в Солун, в семейството на друнгария Лъв, заместник на солунския стратег, и Мария, българска славянка. Съществува дълъг спор за произхода на двамата братя, който вероятно никога няма да завърши. Но един съществен аргумент за българо-славянския им корен е отличното познаване и употребата в произведенията им на българо-славянския език, говорен в пределите на Българската държава. Което показва, че са написани именно на говорения от славяните в района на Солун диалект, етнос, принадлежал традиционно към групата славяни, заселила се на Балканите и съобразувала държавата България. Родината и народността на Кирило-Методиевия език се определят решително и от един довод, който не се среща в ранните жития, но се появява в някои по-късни източници, включително и в т. нар. Солунска легенда. Според нея, след диспут с иконоборците Константин-Кирил участва в кръщаването на големи маси българо-славянско население по долината на река Брегалница в Македония. Възможно е наистина двамата братя да са били дори и в България, където са проповядвали християнството на българо-славянски език и са прокарали онзи път, по който тръгват по-късно учениците дошли тук обратно при бягстовото им през Моравия. Семейството на двамата братя според житиеписеца на Методий е от добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата Солунска област. Братята са граждани на Византийската империя и владеят гръцки и българо-славянски език. Какъв е народностният произход на семейството пространните жития не съобщават категорично. Има различни сведения, които предлагат данни за славянобългарската народност на двамата братя. Дългогодишният съратник на Константин-Кирил - Климент Охридски, пише в съставеното от него Кратко житие, че Константин-Кирил е българин (славяните в България тогава са наричани българи). В същото житие е отразено, че в двореца на хазарския хаган Константин-Кирил заявява, че не произхожда от византийско семейство, че дядо му принадлежи към приближените на чуждестранен цар, че този дядо е избягал в чужбина, където и Константин-Кирил е роден. Тъй като по това време няма друга гръцка държава извън Византия и от всички славяни само българите имат цар, следва да се заключи, че братята са потомци от второ поколение на изгнаническо, невизантийско, високопоставено семейство, което някога е принадлежало към двора на български цар. В тази връзка, интересен е и фактът, че използваното от Константин-Кирил наречие на славянския език не е просто говореното в Солун, в Беломорска Тракия, а е и онова, употребявано на североизток, отвъд Родопите, в Тракия - в земите на държавата България, извън чиито граници в тяхното съвремие се намира Беломорието. Самите езикови особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са много близки до тези на Черноризец Храбър, за когото се счита, че принадлежи към българския княжески двор. Константин-Кирил отрано показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията, заради което е изпратен да учи в прочутата школа в Цариград - Магнаурската, където получават образованието си царските деца и синовете на византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, в което се изучават разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и квадривиум. Сред учителите на Константин-Кирил са Лъв - философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през ІХ в., както и Фотий - бъдещ патриарх. По време на следването си младежът проявява своите големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването й той остава там като преподавател по философия и получава прозвището философ. От този период е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил - спорът му с патриарх Йоан VІІ Граматик, който е противник на почитането на иконите. В диспута между тях младият философ блясва със своето остроумие, красноречие и точни знания и оборва аргументирано своя противник. От житието му проличава, че в диспута с тях се разисква не само въпросът за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Според житиеписеца, Константин-Кирил ги "наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление". От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила. Завършил успешно задачата си, Константин- Кирил Философ се завръща в Цариград, а скоро след това отива при брат си Методий в манастира Полихрон, където се отдава само на беседа с книгите.

Но Константин-Кирил е принуден да тръгне на път отново като мисионер - хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението й се състои освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на евреи, мохамедани, християни, езичници. Двата й големи съседа правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарският хаган да се обърне официално към Византия и да постави ултиматум: ще се присъединим към вашата вяра, ако ни изпратите такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил ІІІ на Константин-Кирил. При тази си мисия Константин-Кирил взима със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин-Кирил се подготвя за бъдещите дискусии и изучава еврейски език. Тук той намира и мощите на папа Климент Римски. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. В Хазария Константин-Кирил спори предимно с евреи в присъствието на хагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден на дискусиите Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския хаган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за единствено основателната и заслужаваща пълно доверие. Един от най-важните спорни въпроси е този, каква азбука и кога е изработена от Константин-Кирил и Методий и как точно става това? Отговорът на този мъчен въпрос се усложнява още повече от всеизвестния факт, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви, поне на пръв поглед.

Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени в стила на взаимстваните. Съгласно една от хипотезите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г. в манастира Полихрон в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се счита дело на ученика на братята - Климент Охридски. Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата (855 г.), а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават - българо-славянския или  старобългарския - и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г.

Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората.

Напоследък друго становище упорито си пробива път в историческите среди. Гениалният Константин-Кирил Философ на два пъти сътворява славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница - кирилицата и втори път в 862-863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония - глаголицата. Кирилицата се оказва по-практичната азбука, постепенно взема връх и окончателно измества глаголицата. По време на мисията си Константин-Кирил горещо и убедено защитава славянските интереси в Моравия и Венеция, бори се за културното равноправие на славяните, проникнат от симпатии към тях, което косвено също сочи към българославянския му произход. Същевременно, някои най-нови изследвания позволяват да се заключи, че рождените имена на двамата славянски апостоли не са Кирил и Методий, а чисто българските Църхо и Страхота, което е знак за българо-славянския им произход. Според друга хипотеза Лъв и Мария са гърци, а според трета, наложилата се окончателно, Кирил и Методий са деца от смесен брак - баща грък и майка българска славянка. От Панонските легенди и Житието на Кирил се знае, че Методий в продължение на 10 години заема длъжността управител на една българо-славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира Полихрон в планината Олимп, където отначало е приет за монах, а след това става негов игумен. Краткото житие на Кирил недвусмислено изтъква, че той е бил по род българин, с което се подчертава българо-славянския произход на майка му. Според изворите, Кирил създава славянското писмо и превежда най-необходимите текстове за просветната си дейност сред славяните още във Византия, преди да се отправи за Велика Моравия през 863 г. Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. Трудностите при това идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий българо-славянския език е не само близък, но определено майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че двамата братя са гениални преводачи. До 862 г. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни), Хризостомовата (Златоустовата) литургия. Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника.

При създаването на азбуката двамата братя се изявяват като отлични фонетици, при превода на някои от свещените книги - Апракоса - Изборното евангелие - те се проявяват и като тънки познавачи на българската народна реч от IX век. Кирил и Методий остават в Моравия около три години и половина. Поради възникналите конфликти с немското духовенство те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Пристигат там през 867 г. Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужела литургия на славянски език. В Рим Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в базиликата Св. Климент в Рим. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни да смъртта си на 6 април 885 г.

Създаденият от Кирил и Методий църковен и литературен език е правилно да бъде наричан българо-славянски или славяно-български. Назоваването му с други имена, като старославянски или староцърковнославянски, не е непременно основателно. При това тук не става дума за измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ. Българославянският език не е употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а оттам стои и в основата на средновековната ни култура. Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа. Преводите на двамата братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското Средновековие изобщо и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада. Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за трите свещени езика - иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.

Отначало църквата празнува поотделно паметта на всеки от двамата братя на датите от смъртта им - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий - на 6 април. За първото обединяване на празника им научаваме от сведението в Проложното житие в пролога на Станислав от 1330 г., според което първият им общ празник е на 6 април. Но поради Великия пост, когато църковният устав забранява тържествено да се чества паметта на светците, за ден на празника им е избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор - паметник на старобългарската писменост от XII век, поставя празника на двамата тъкмо на тази дата. Св. Св. Кирил и Методий са в основата на широко разпространения сред българите в Македония култ към светите Седмочисленици. От средата на миналия век техният празник е възстановен с решението на Светия всерусийски синод за празнуването на 1000-годишнината от моравската мисия на двамата братя. Възникването на славянската писменост, чиито създатели са Св. Св. Кирил и Методий, бележи огромна промяна не само в историческия живот на славяните, но и на цялата европейска цивилизация. Не е случайно, че през 1980 г. именно първият папа славянин - Йоан Павел II, обяви двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.

Ресурси: Българска Интернет Енциклопедия, сп. Цариброд/2000, бр. 2, Енциклопедия Британика

May 20, 2006