Преговорите на кръглата маса 1990 - I
Проф. Димитър Сепетлиев
Предисторията
Единствената грижа на Комунистическата партия в края на 1989 година и началото на 1990 година е оцеляването - грижата тя да не бъде ликвидирана и да не се отнеме нейната легитимност. Защото е много лесно и, разбира се, съвсем заслужено тя да бъде поставена извън законите и след това да последва съдебна разправа с лидерите й, които за 45 години са натрупали много, много грехове. По този повод Висшият съвет на БКП е единодушен, че трябва да се положат всички възможни усилия, за да се запази мирното съвместно съществуване между политическите партии с най-различни платформи. Даже и с помощта на себеоплюването. По този повод на бял свят се изкарват почти всички мръсотии, които партията е натворила през последните десетилетия - като се почне от концентрационните лагери и се свърши с идеологическите издевателства в науката, изкуството и културата. И, разбира се, с подтекст: “Всичко това е сторено в миналото. А тогава - такова беше времето. Всички сме грешни!”
И все в този дух са оправданията: “Виновни са други, в повечето случаи анархистични елементи, попаднали случайно в партията. Тя (партията) се разграничава от тях. Сега партията е за законност, ред и справедливост. А най-виновен от всички е Тодор Живков. Даже от него са пострадали и редица партийни дейци…”
Набързо се появява всред активните борци срещу фашизма специална прослойка - пострадали вследствие на репресии, проведени по указание на Тодор Живков. Номенклатурни кадри, които се надпреварваха да издевателстват над българския народ под предлог, че водят “класова борба”, сега започват да се кичат с названия от рода “борци срещу тоталитарната система и срещу живковизма”. Изтъкнати партийни дейци, бивши покорни изпълнители на заповедите на генералния секретар на гартията, сега започват публично да се надпреварват и да се самоизтъкват, като описват с най-големи подробности гаврите, на които били подложени от правешкия деспот. Те взаимно се оплюват и клеветят в стремежа си да намерят по-предно място в редиците на пострадалите. И броят на тези “жертви” с течение на времето расте непрекъснато. Това са бивши и настоящи министри, членове на ЦК и на Политбюро, журналисти, писатели, артисти, научни работници и още много други. По-хитрите от тях не само се жалват, но в писанията им има и едва доловима нотка на разкаяние, но не искрена, а фалшива.
Даже е направен опит прононсирани партийни дейци да излязат на преден план като борци срещу тоталитарната система. А това са хората, които Живков навремето нарича: “цветът на нацията”, хората, които строят различните модели на социализма, които навремето физически са ликвидирали опозицията и немалка част от своите другари, хората, които напълно съзнателно се опитват да запазят с видоизменени средства жестоката тоталитарна система.
След 10.11.1989 г. много от старите партийни лидери са отстранени. Част от тях са дадени под съд за извършени закононарушения. Но обвиненията са формулирани така внимателно, и то за маловажни деяния, че наказанията, които им са определени, не отговарят на онова, което те са извършили. Дълги години се влачат делата им по съдилищата. Накрая им са наложени условни присъди, а след това те получават и амнистия.
И така, партията столетница е дала указание - трябва да се говори за преустройство и за промени, а всичко да остава постарому. С други думи - пак да се гради социализъм, но този път с човешки образ; пак старите ръководители ще си останат лидери, но този път не като политически гаулайтери, а като икономически босове; пак ще има култ към личността, но този път към мутрите с бейзболните бухалки и т. н. Изобщо историята се повтаря, но този път като фарс. За тези промени в мисленето и поведението населението трябва да бъде подготвено. И с изпълнението на тази задача се заемат партийните медии. Тя е формулирана в една програмна редакционна статия, отпечатана на 12.11.1989 г. във в. “Работническо дело”. В нея се казва:
“… Накъде ще върви Партията, накъде ще върви НР България сега, след промяната на върха?…”
В същата статия е даден и отговорът на този въпрос, разбира се, от позицията на новото партийно ръководство:
“… Ние виждаме преустройството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма…”
И, за да бъдат успокоени “широките народни маси”, на които социализмът в течение на 45 години не е донесъл нищо добро, а само труд и лишения, в допълнение е казано:
“… Да поставим в центъра на вниманието човешката личност, човека, неговото благоденствие и неговото възвисяване… Да бъдат решени всички въпроси, гарантиращи демократичното устройство на обществото и свободата на личността върху основата на всестранно развитие на демокрацията…”
Изобщо целта е: “… Партията да получи нов кредит от народа, да придобие способност да ръководи общественото развитие не със силата на властта, а със силата на авторитета, със силата на таланта, със силата на енергията…”
Заедно с указанията, които се дават на партийната членска маса, Комунистическата партия задължава професионалните съюзи да внушават на “трудещите се” търпение, лоялност към новото правителство и дисциплина.
Изпълнявайки това нареждане, Българските професионални съюзи в своя Декларация от 15.11.1989 г. заявяват:
“… Ние сме убедени, че изходът от създалата се ситуация трябва да търсим в … широко демократично осмисляне на новото решение. България има историческия шанс да извърши преустройството, без да мине през остри социални сътресения, за които неизбежно се плаща висока цена!”
В духа на новото време партията ръководителка дава реабилитация на някои от своите партийни членове, наказани поради десидентски прояви в миналото (партийно решение на ЦК на БКП от 13.11.1989 г.. Подменено е почти цялото Политбюро и ЦК на БКП. Освободени са от Държавния съвет и от Министерския съвет хора, близки до старото партийно ръководство (с решение, гласувано на заседание на парламента от 17.11.1989 г.), а на 3.02.1990 г. е подменен министър-председателят Георги Атанасов с един от хората, извършили дворцовия преврат от 10.11.1989 г. - Андрей Луканов.
И докато партията ръководителка се занимава с възникналите свои сериозни проблеми, опозицията организира една от първите си големи прояви - провежда под шефството на Независимите културни клубове и общества голям митинг в София. В събота, на 18.11.1989 г., на площад “Александър Невски” се събират 50 хил. граждани, които искат промените в страната да не бъдат само козметични, а действително да се приключи с управлението на Комунистическата партия. Тези искания всяват страх сред управляващите, който ги принуждава да търсят подкрепа сред своите съюзници. На следващия ден - неделя, 19.11.1989 г. Управителният съвет на БЗНС (казионен) излиза с Резолюция, в която се казва:
“… Управителният съвет на БЗНС високо оценява решенията на Ноемврийските (1989 г.) пленуми на ЦК на БКП, които са исторически събития в живота на Партията и народа…”
По-нататък в Резолюцията в трафаретен стил се говори за “кардинални промени”; за “нов политически курс”; за “обновление на българската земя единствено и изключително в рамките на социализма”, че “горещо се приветства избирането на др. Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на партията и за председател на Държавния съвет, което отговаря на висшите интереси на страната… и т. н., и т. н. Изобщо едно голямо политическо падение. В момент, когато тоталитарната партия пропада, неин мним съюзник й подава ръка, за да я спаси.
Ден по-късно - на 20.11.1989 г., Комунистическата партия получава нова подкрепа. Този път с Призив, отправен от новосформираното независимо студентско дружество на бившите комсомолски организации в Университета.
Същия ден - 20.11.1989 г., има заседание на Политбюро на ЦК на БКП. На него е поставена строга и неотложна задача - всички членове на ЦК да обиколят по-големите колективи “трудещи се” в районите на страната и да проведат открити партийни събрания, на които да обяснят станалите в последно време събития и политиката на партията в тези напрегнати дни.
Два дни по-късно - на 22.11.1989 г., на ново заседание на Политбюро на ЦК на БКП се вземат някои други важни решения с популистки характер. Например, да се създаде специална партийно-държавна комисия, която да разгледа въпросите, свързани с допуснатите деформации в обществения и стопанския живот на страната. В случая на закононарушенията, извършени от партийната номенклатура, се дава приемливото име “деформации”, а самата комисия, която е под ръководството на Андрей Луканов, не свършва абсолютно никаква работа. Тя изпълнява само една камуфлажна роля. На същото заседание е взето решение държавните представителни резиденции и ловни стопанства да се предадат на работнически колективи, на здравни заведения, на пионерски организации, за нуждите на туризма на Българския туристически съюз и за отдих на гражданите. И от това популистко по своя характер решение нищо не излиза - “трудещите се” не получават обещаните сгради, резиденции и ловни стопанства. Те продължават да се ползват от новите номенклатурни кадри.
В неделя, 26.11.1989 г., е проведено още едно мероприятие на ЦК на БКП с отвличащ и заблуждаващ характер. На тази дата се провежда Пленум на Централния съвет на Българските професионални съюзи. На него е обявена “независимостта” на сега съществуващите професионални съюзи, т. е. на официалните, проправителствени такива. Целта е да бъде запазена богатата материална база и наличните финансови средства на казионните профсъюзи и те да не станат притежание на новосъздадената Конфедерация на труда “Подкрепа”, която е под влиянието на опозицията.
Въпреки голямата пропагандна дейност на Комунистическата партия, целяща да успокои общественото мнение, въпреки многобройните отвличащи мероприятия, въпреки благите обещания за демократични промени, за икономически възход и за повишаване на жизнения стандарт на населението напрежението расте. То намира реален израз в проведения голям митинг на опозицията, състоял се на пл. “Св. Александър Невски” на 10.12.1989 г. На него ораторите представят своите искания. Основните от тях са във връзка с: отмяна на член 1 от Живковата конституция (отнасящ се за ръководната роля на БКП); провеждане на свободни избори; демократично решаване на етническия въпрос; съд и наказание за извършилите закононарушения по време на тоталитарния режим; свобода на печата, събранията и митингите; създаване на нова конституция и др.
Същия ден - 10.12.1989 г., след като е приключил митингът на опозицията, Политбюро на ЦК на БКП се събира на извънредно заседание. На него се обсъждат произнесените от дисидентите речи и предявените от тях искания. Всички говорят за грозящата партията опасност и взимат решение да продължи провежданата до този момент политика на успокояване на страстите, за да не се стигне до конфронтация. Взима се решение за прикриване следите на извършените злоупотреби с властта и за унищожаване на злепоставящи служебни материали, преди всичко намиращи се в архивите на МВР и МНО. Предлага се смяна на досегашното правителство на Георги Атанасов с някое друго, но задължително лоялно към Комунистическата партия, за да се възпрепятства идването на радикално опозиционно правителство на власт. Като удобна е оценена идеята да се започнат разговори с опозицията за бъдещо устройство на държавата с цел печелене на време.
Ден по-късно - на 11.12.1989 г., в резиденция “Бояна” започва Пленум на ЦК на БКП. Доклад на тема “За състоянието на страната” изнася Петър Младенов. В него той говори за дълбока деформация в обществото и в системата на управлението, за стагнация в икономическото развитие на страната, увеличение на инфлацията и влошаване жизненото равнище на народа, за застрашително нарастване на външния дълг, за упадък на основните морални принципи и за намаляване доверието в партията. Подкрепят изводите му и всички, изказали се на пленума. Някои от присъстващите (Димитър Стоянов и други) си правят самокритика. Пленумът решава да изключи Тодор Живков, Милко Балев и Владимир Живков от партията; да се изработи нов избирателен закон и да се проведат парламентарни избори през второто тримесечие на 1990 г.; да се изработи проект за нова конституция; да се прецени целесъобразността от съществуването на Държавния съвет и да се свика нов партиен конгрес.
Партийният пленум завършва на 13.12.1990 г. Идва време след това приетите решения да се изпълняват. Много от тези решения трябва да бъдат узаконени чрез гласуване в Народното събрание. По този повод на 14.12.1990 г. е свикана 12-ата сесия на 9-ото народно събрание. Обаче спокойната и деловата работа на парламента е провалена от свикания на площада пред Народното събрание митинг на опозиционните партии. Присъстващите на митинга издигат лозунг за отмяна на член 1 от Живковата конституция (отнасящ се до ръководната роля на партията в обществения живот на страната) и за пълно ликвидиране на тоталитарната система. Първото от тези искания не може да бъде изпълнено поради формални причини (в конституцията е залегнало становището, че промени в нея могат да бъдат извършвани след строго определен срок от време, а не незабавно). А искането за пълно ликвидиране на тоталитарната система е неприемливо за правителствените депутати. Поради това Народното събрание изпраща група депутати (Станко Тодоров, Милена Стамболийска, Благовест Сендов и Нешка Робева), които да обяснят на митингуващите какъв е характерът на законодателните ограничения в това отношение (разбира се, за ликвидиране на тоталитарната система чрез парламентарно решение и дума не може да става). Но групата депутати е посрещната от митингуващите с викове: “Оставка! Оставка! Вън от парламента!” Тогава Петър Младенов оставя микрофона и се връща в сградата на Народното събрание. Но преди да прекрачи прага му, той се обръща към придружаващите го и казва фразата, която по-късно унищожава политическата му кариера: “По-добре да дойдат танковете!”
Има предвид опасността, която, разбира се, е съвсем реална, че разгневената тълпа може да нахлуе в парламента и да се разправи по насилствен път с депутатите и охраната.
По същото време в парламента Андрей Луканов се съвещава с група ръководители на опозицията (Желю Желев, Петър Берон, Ивайло Трифонов и Петко Симеонов). Той ги увещава да отидат при митингуващите на площада и да ги успокоят. Опозиционните ръководители приемат внушението. По това време на площада всичко ври и кипи. Други опизиционни ръководители (начело с Любомир Собаджиев) агитират сред тълпата за щурм на парламента. В този решителен миг обаче надделява внушението, направено от привържениците за мирно разрешаване на конфликта, които апелират митингуващите да се разотидат. Така с усилията на някои от ръководителите на СДС е пропусната възможността тоталитарната система да се разруши. Моментът е напрегнат. В Народното събрание на 14 и 15.12.1989 г. депутатите обсъждат проблеми и взимат решения, свързани с успокояване на обстановката. Например създаване на Комисия по деформациите (не за извършени престъпления по време на тоталитарния строй, а за “деформациите”). Начело на комисията е поставен Андрей Луканов. Създадена е и Комисия по екологичните въпроси. Реабилитирани са осъдените по политически причини след 1.01.1946 г. (не след 9.09.1944 г., а след година и няколко месеца по-късно). Обсъжда се и най-важният проблем - този за отменяне член 1 от Живковата конституция, регламентиращ ръководната роля на Комунистическата партия в обществения живот на страната. Но тук системата засича. Споменатата промяна може да бъде гласувана след едномесечен срок. Така е според изискванията на конституцията и депутатите се съобразяват с този срок. Но не и митингуващите пред Народното събрание. Те искат промяната да се гласува в този същия напрегнат момент. В подкрепа на това искане на 15.12.1989 г. журналистът Васил Станилов обявява безсрочна гладна стачка. В обнародваната по този повод декларация той казва:
“… Лично за мен всяка изминала минута под знака на тоталитаризма е непоносима. Заявявам, че от днес започвам гладна стачка, докато член 1 не бъде суспендиран или отменен. Стачката ми е индивидуална. Тя е израз на съгласие с всички, които се страхуват от нови тактически ходове на БКП, а същевременно и на убеждението, че до един месец Народното събрание ще отмени този член. За искреността и почтеността на намерението си се заклевам…”
Към гладната стачка на Васил Станилов се присъединяват десетки хора на изкуството и интелектуалци и я прекратяват на 15 януари 1990 г., когато чл. 1 е отменен с 10 дни по-рано от обявеното и започват разговорите около Кръглата маса.
След митинга от 14.12.1989 г. в Политбюро на ЦК на БКП се формират две гледища за бъдещото поведение на партията - консервативно и радикално. Представителите на първото настояват за забавяне легитимирането на опозицията, за отвличане на общественото внимание с разисквания в Народното събрание на текста на новата конституция и за отлагане на парламентарните избори. Обратно, представителите на радикалното поведение начело с Андрей Луканов и Петър Младенов настояват за диалог с опозицията, за евентуално включване на нейни представители в правителството, за бързо насрочване на парламентарни избори и поставяне икономиката на страната на пазарна основа. И докато тези две концепции се състезават помежду си, събитията в другите източноевропейски страни набират скорост. В ГДР, Чехословакия и Полша са сменени на партийни пленуми и конгреси старите партийни ръководители и са формирани нови правителства, а в края на декември 1990 г. в Румъния избухва истинско народно въоръжено въстание, диктаторът Чаушеску е осъден на смърт и разстрелян. Съществува опасност събитията в Румъния да се повтарят и в България. Тези обстоятелства заставят Политбюро на партията да приеме концепцията за преговори с опозицията. Те започват на 3.01.1990 г. А преди това партията ръководителка прави още един компромис - на 29.12.1989 г. на партиен пленум се взема решение да се върнат рождените турско-арабски имена на българските турци.
Партийното ръководство не прави обществено достояние своите тайни намерения - че негова главна грижа е оцеляването, че се стреми да не бъде отнета легитимността на партията и тя да бъде поставена извън законите. Поради това намиращата се в неведение партийна номенклатура на средно и ниско ниво се разбунтува. След многобройните компромиси, които партийното ръководство прави, започват масови протести в цялата страна. На митинги и събрания се приемат протестни резолюции и декларации против решенията, целящи да смекчат конфронтационния климат в страната. Налага се самият председател на Народното събрание Станко Тодоров да излезе с изявление пред националното радио и да заяви:
“… Недопустими са всякакви опити да се използва националният въпрос за манипулиране на отделни слоеве от населението от когото и да било и откъдето и да идват те… Важното е да се разбере, че решенията на Държавния съвет и Министерския съвет от 29.12.1989 г. почиват на свободния избор и доброволността…”
С големи усилия партийното ръководство успява да тушира проявеното недоволство на националистическите кръгове от населението и да вкара целия този процес в руслото на преговорите. С усилията на Политбюро на партията, на Министерския съвет и на Народното събрание е създаден Обществен съвет за обсъждане на националния въпрос, заседанията на който започват на 9.01.1990 г.
От началото на 1990 г. започва и друга една голяма акция на партията - изпълнението на програмата за разграждане на силовите държавни структури. Това са структурите на Държавна сигурност, на Министерството на народната отбрана (военните разузнавателни органи) и на Министерството на вътрешните работи (органите на политическата полиция). В течение на няколко месеца например са съкратени близо 7 хиляди служители на МВР, а армията и милицията формално са деполитизирани. А по заповед на министъра на вътрешните работи злепоставящата документация, намираща се в архива на МВР, е унищожена.
Същевременно се провеждат и някои други мероприятия, целящи нормализиране на обществените отношения. Така например се премахват идеологическите дисциплини от програмата на висшите учебни заведения, в Народното събрание се формира комисия по деформациите, която ще разгледа допуснатите закононарушения от представителите на властта, партията задължава много от злепоставилите се нейни номенклатурни кадри, заемащи висши държавни длъжности, да подадат оставка или да отидат в пенсия и провежда други популистки мероприятия.
Подготовкатата
Дотук в нашето изложение ние посочваме събитията, които предшестват откриването разискванията около така наречената “Кръгла маса”, един своеобразен форум, имащ политически характер, на който са приети решения на консенсусен принцип, за да се осъществи по мирен път преходът от тоталитаризъм към демократична обществена система. Разбира се, всяка една от страните, участваща в преговорите около Кръглата маса, има свои виждания относно задачите, които трябва да се решат на този форум, и даже начинът, по който трябва да бъдат решени. Това в крайна сметка предопределя и неговата продължителност - той заседава повече от четири месеца.
Партията ръководителка, притисната солидно от обстоятелствата и от неблагоприятното за нея външнополитическо положение, което не й обещава нищо добро за в бъдеще, решава да се покаже пред обществеността в малко необичайна за нея светлина - решава да се представи като демократична, модерна, ляво ориентирана партия. И един от първите опити в тази насока е диалогът около Кръглата маса. Да съобщим подробности около това събитие.
На заседание от 26.12.1989 г. Политбюро на ЦК на БКП взима следното решение:
“… В изпълнение на утвърдената от Пленума на ЦК на БКП от 11-13.12.1989 г. нова политика на открит, конструктивен и честен политически диалог с всички обществено-политически сили в страната, с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава Политбюро на ЦК на БКП на днешното си заседание реши:
1. Предлага да се проведе среща на ръководствата на БКП и БЗНС като управляващи партии за анализ на съществуващата ситуация в страната и за обслужване на неотложните проблеми и мерки за по-нататъшното развитие и преустройство на НРБ.
2. Предлага на ръководствата на нововъзникналите неформални и независими обществени структури и движения да се проведат консултации около Кръглата маса по основните въпроси за преустройството на НРБ.
3. Предлага на ръководствата на ОФ, на БПС, на ДКМС, на Комитета на българските жени и на другите обществени организации и движения в страната да се проведат консултации около Кръглата маса по основните въпроси за преустройството на НРБ.
Политбюро на ЦК на БКП предлага срещите да започнат непосредствено след Нова година…” Не трябва да се приема обаче, че това предложение на Политбюро на Комунистическата партия е израз на капитулация. В него за преговори се канят освен “нововъзникналите неформални и независими обществени структури и движения” още и редица други контрагенти на партията - БЗНС, ОФ, ДКМС, Комитетът на българските жени и много други организации, съюзи, движения, ръководствата на които са назначени от партията ръководителка и са лоялни на нея. С други думи, при разискванията, които предстоят, и при евентуалните гласувания мнението на Партията винаги да има предимство. Хитър, но евтин номер, на който опозицията не се хваща. Използвайки направеното от партията предложение за разговори около Кръглата маса, току-що формираният СДС излиза със своя декларация, в която посочва проблемите, които трябва да се разискват. По този начин до голяма степен се изяснява платформата на всички тези неформални организации, обединени в СДС, и идеологията, която тази нова опозиционна сила ще следва в бъдеще.
СДС предлага на първо време на форума “Кръгла маса” да бъдат разгледани въпроси, свързани с премахване монопола на една партия върху властта. В това число: отпадане на целия член 1 от конституцията; разпускане на първичните партийни организации на партията (ППО) по месторабота; отделяне на БКП и БЗНС от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение; деполитизация на армията, милицията, съда и прокуратурата.
Освен това СДС декларира, че реални гаранции за многопартийна система вижда в: приемане на закон за партиите и другите политически организации; свобода на политическата дейност; премахване на партийния монопол върху националното радио и националната телевизия.
В декларацията на СДС са посочени и някои други въпроси, които трябва да бъдат разисквани на Кръглата маса. Например: разделяне на законодателната от съдебната и изпълнителната власт; провеждане на свободни избори през 1990 година по нов демократичен избирателен закон; привеждане на законодателството в съответствие с международните ангажименти, поети от нашата страна; приемане на основните принципи за цялостна концепция по националния въпрос; равенство и равнопоставеност пред закона на всички форми на собствеността: държавна, кооперативна и частна; отменяне на противоконституционните закони и подзаконови актове; нов Закон за Народната милиция; нова Наредба за временното жителство и др.
И в края на декларацията е заявено, че СДС се разграничава от шовинизма, патриотарството, нихилизма и конюнктурните решения по националния въпрос и ще отстоява решително националната независимост и постигането на национално единение на демократична основа.
Така партията ръководителка попада в собствения си капан. Тя иска да демонстрира (само да демонстрира), а не фактически да реализира демократична идеология, а всъщност сега й е наложено практически да вземе решения, които да променят коренно досегашната й политика. Но целта е да се спаси партията от погром, а за осъществяването на тази цел трябва да се правят компромиси. И след като бурята премине, тези компромиси ще бъдат забравени и старите сталински лозунги пак ще излязат на мода. Така между прочем става и по националния въпрос. В първите дни на януари 1990 година Партията застъпва неотклонно интернационални позиции, но скоро след това променя на 180 градуса своите разбирания и близки й стават идеите на национализма.
В преговорите на Кръглата маса Комунистическата партия разработва своя стратегия - решава да приеме неформалните опозиционни организации като едни от многото в нашата страна масови организации и да проведе разговорите с тях като с еднолични партньори. За целта е необходимо тази идея да получи гражданственост - да бъде обявена по подходящ начин в общественото пространство. В дните, в които започват консултациите за реда, по който трябва да протичат разговорите на Кръглата маса, и за характера на разискваните проблеми, е обявена една съвместна декларация на политическите и обществените организации в България под заглавие “Верен път към национално съгласие”. В нея авторите (27 политически и обществени организации) заявяват, че поддържат концепции, които всеки разумен човек би подкрепил. Например за преговори на Кръглата маса, за отстраняване на последиците от допуснатите нарушения на конституционните права и свободи на българските граждани от туркоезичното и мюсюлманското население, за порицание на водената от Тодор Живков политика на конфронтация и геноцид, за хуманно общество и правова държава, за единство на нашия народ и хуманно отношение към националните малцинства.
Освен от БКП и БЗНС тази декларация е подписана и от представителите на Отечествения фронт, комсомола, професионалните съюзи, Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество, Съюза на борците против фашизма и капитализма, Комитета на българо-съветската дружба, Комитета на българските жени… Съюза на архитектите, на преводачите, на филмовите дейци, на художниците… и на всички други казионни организации в страната. Става ясно, че в случая целта е била да се разбере, че в държавата има две сили - от една страна, партията ръководителка, и от друга - всички останали партии и обществени организации, в това число и СДС, а значението - теглото на СДС е 1/28 от цялата тази група организации. При това положение илюзия е да се мисли, че един обществен форум (какъвто е например Кръглата маса) би могъл да вземе решение, различно от онова, което би формулирала партията ръководителка.
Консултации и предварителни заседания
На 3.01.1990 г. започват преговорите на Кръглата маса. В течение на два дни се провеждат пет заседания, наречени “консултации”, защото на тях се сключват споразумения по процедурни въпроси за провеждане на разговорите и темите, които са обект на разискване. Две от заседанията са с ръководствата на обществените организации и други съюзи. А останалите три - с ръководството на СДС. Представителите на правителството настояват те да водят разговори не само с опозиционните лидери от групата на СДС, но и с масовите организации, които представят като трета страна в преговорите. От СДС обаче възразяват на тази процедурна уловка. На няколко заседания се води продължителен спор по този въпрос и в края на краищата уловката на правителствените делегати не минава. Решава се с консенсус, че ако желае, правителствената делегация може да прибере при себе си представителите на масовите организации и да ги включи в своята делегация. Договорено е също с консенсус, че на Кръглата маса ще бъдат разгледани следните въпроси: националното съгласие и помирение, промени в политическата система, правовата система, включително подготовката на нов избирателен закон, социално-икономическите проблеми и др. Още на първите консултативни заседания делегацията на СДС поставя и някои други въпроси, правилното решение на които ще позволи на опозиционните партии нормално да провеждат своята политическа дейност. Това са въпросите за предоставяне на подходяща сграда на съюза, разрешаване издаването на собствен печатен орган - всекидневен вестник, и предоставяне на време за предавания по радиото и телевизията.
Петте предварителни консултативни срещи на разговорите около Кръглата маса приключват на 4.01.1990 г. На последната пета среща е приет Проект за работата на Кръглата маса. В него е записано, че “Първият кръг на Кръглата маса ще се проведе между СДС и официалните власти в дните между 16-24.01.1990 г. Продължителността на всяко заседание ще бъде до четири часа. При приключване на първия кръг делегатите ще определят времето, в течение на което ще се проведе вторият кръг разговори. Заседанията на Кръглата маса ще се председателстват от двамата съпредседатели. Съставът на делегацията е постоянен, като при крайно уважителни причини се допуска заменяне. Всяка страна на преговорите да бъде представена от не повече от 14 души. Решенията да се взимат с консенсус. Изказванията за излагане на становища на всяка делегация по определен проблем не могат да превишават 30 минути. Всяка делегация има право да прекъсне заседанието за срок не повече от един час. В края на всеки ден говорители на делегациите ще правят съобщения за журналистите. Първият кръг на Кръглата маса завършва със споразумение по въпросите, по които е постигнато споразумение.
След петте консултативни срещи на 16.01.1990 г. в зала “Запад” на Народното събрание започват предварителните преговори около Кръглата маса. Те протичат в течение на три заседания. На първото от тях делегацията на СДС поставя въпроса за осигуряване на съюза на сграда, вестник и достъп до националните радио и телевизия. Това са условия, без изпълнението на които преговорите не биха могли да започнат, но правителството в течение на почти две седмици след приключване на консултативните срещи не ги е решило положително. В своето изказване обаче, Андрей Луканов започва надълго и нашироко да обяснява, че издаването на вестник на СДС в тираж от 50 хил. екземпляра е решено положително и е необходимо упълномощен представител на СДС да се обърне към Обединение “Книги и печат” за обсъждане и решаване на организационните въпроси. За сградата въпросът е решен “по принцип”, но било трудно да се намери подходяща сграда. Същото се отнасяло и за телевизионното, и радиовреме, но в случая било необходимо решение на Народното събрание. С други думи, Андрей Луканов обяснява, че принципно съгласие има, но е необходимо доуточняване на някои маловажни въпроси, което ще стане в непродължителен срок от време.
В случая правителствената делегация прилага тактика на забавяне. Тя поставя пречки пред деловите разговори и отлага за неопределено време позитивните решения. Но и делегатите от опозицията разбират подхода, възприет от Андрей Луканов, и като го разобличават с конкретни факти, се осмеляват даже да му поставят ултиматум и заявяват, че ще прекратят разговорите, ако веднага наболелите въпроси не получат положително разрешение. Така приключва шестото (включващо предварителни преговори) заседание на Кръглата маса.
След два дни - на 18.01.1990 г., в зала 6 на НДК се провежда следващото (седмо по ред) заседание на Кръглата маса. На него Андрей Луканов, верен на своята концепция за забавяне на преговорите, започва да чете една предълга декларация, в която отправя упрек към СДС, представители на който на проведения митинг пред Народното събрание от 14.01.1990 г., са издигнали антикомунистически лозунги. Андрей Луканов апелира за толерантност и конструктивност. В отговор на тази декларация, членът на делегацията на СДС Георги Спасов представя контрадекларация. В нея той споменава за неизпълнените обещания, поети от правителството преди повече от две седмици и обобщава:
“… Ето, от такива доста противоположни позиции подхождат двете делегации, договорили се да водят разговори около Кръглата маса. Едната от тях е принудена от събитията да участва в тези разговори. Тя отива към тях с голяма неохота, почти насила, не изпълнява поетите обещания за нормално протичане на този процес и винаги поддържа неприемливата теза за водене на разговори, а не за поемане и стриктно изпълнение на реално поети обещания. Другата страна създава своята действителна сила и правда. Тя иска да създаде такава обстановка за водене на разговори около Кръглата маса, която да бъде реална база за действителни демократични промени…”.
След прочитане на двете декларации Андрей Луканов докладва, че въпросът с издаването на опозиционен вестник е вече решен, но по другите два въпроса - този за сградата и за достъпа до радиото и телевизията напредък няма. Делегацията на опозицията заявява, че решението на всички въпроси е в ръцете на правителството и предлага да се прекъснат заседанията на Кръглата маса до 22.01.1990 г., като следобедното заседание с представителите на масовите организации се проведе. А по време на прекъсването от четири дни контактна комисия, избрана от двете делегации, да се опита да реши положително неуредените въпроси. Предложението е прието.
Същия ден, четвъртък, 18.01.1990 г., в зала 6 на НДК се провежда 8-ото заседание на Кръглата маса. В официалната документация то фигурира като “Предварителни преговори между делегациите на БКП, БЗНС и народни представители и делегации на обществено-политическите формирования в страната, творческите и други организации на религиозните общности”. На това заседание не присъстват представителите на делегацията на СДС. Те много добре знаят какво ще се говори на това съвещание и затова го игнорират. Съвещанието се ръководи от Андрей Луканов. Той запознава присъстващите с разискванията, проведени същия ден сутринта на 7-ото заседание на Кръглата маса, и обективно заявява, че опозицията има право и че нейните искания ще бъдат удовлетворени, стига тя да се въоръжи с малко търпение.
След това Андрей Луканов дава думата последователно на представителя на Националния съвет на Отечествения фронт Живко Живков, на председателя на Временното изпълнително бюро на независимите профсъюзи Кръстьо Петков, на представителката на Подготвителния комитет за създаване на демократична женска организация Ирина Бокова, на “безпартийния” народен представител, избран с листата на БКП, Благовест Сендов, на председателя на Съюза на научните работници Александър Янков, на представителя на Федерацията на научно-техническите дружества Лазар Лазаров, на председателя на Инициативния комитет на Националното движение за мир Георги Гошкин и на представителя на Съюза на българо-съветските дружества Начо Папазов. Цял отбор юнаци, назначени от партията ръководителка на ръководни постове в тези масови обществени организации. Те единодушно настояват на Кръглата маса да участват всички национални обществени сили, да се чуе и тяхната дума, и те да решават съдбата на страната. Тези жалки пионки на партията ръководителка сипят даже и заплахи.
Така например Начо Папазов казва:
“… На пленума на българо-съветската дружба вчера прозвучаха много сериозни изказвания, като че ли се преувеличава ролята на опозиционните сили… Не трябва да се страхуваме! Противникът е по-слаб и неорганизиран от нас! …”
Изобщо на това съвещание на Кръглата маса Андрей Луканов се опитва отново да постави на дискусия въпрос, по който отдавна има решение на двете преговарящи делегации. Той иска да привлече към разискванията хора, които са лоялни на Комунистическата партия и по такъв начин да заглуши гласа на опозиционните сили.
Деветото заседание на Кръглата маса се провежда на 22.01.1990 г. Официално то се води като Първо пленарно заседание около Кръглата маса. Предните осем заседания се приемат за консултативни (първите пет), и предварителни (следващите три). Сега вече е увеличен и броят на участващите в делегацията. Всяка делегация има квота за участие от 45 места.
Архив: Декомунизация
March 5, 2006