100 години независима България
Борислав Гърдев
Преди един век с указ № 3 от 16 януари 1908 г. за премиер на България е избран Александър Малинов. Приключва управлението на стамболовистите, поели властта на 6 май 1903 г. и подали оставка 4 години и 8 месеца по-късно. Тогава това се е смятало за постижение, сравнимо с точно същия период на управление на Стоилов и далеко от недостижимия рекорд на Стефан Стамболов, ръководил държавата 6 години и 9 месеца. Надали политическите коментатори и анализатори в княжеството ни са знаели какви фундаментални промени предстоят в българската политика - вътрешна и външна. Приключилото управление на народните либерали се приема със смесени чувства.От една страна е прецедентът 13 ОНС да си изкара пълния петгодишен мандат, както с гордост отбелязва на 22 декември 1907 г. премиерът д-р Петър Гудев, приел основополагащи закони като Закона за наследството от 17 декември 1907 г., Закона за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване от 7 март 1906 г., Закона за кооперациите и борсите от 24 януари и 8 март 1907 г., Закона за инспектората по труда от 18 декември 1906 г. както и стабилното икономическо възмогвмане на страната, осигулило откриването за три години на 40 нови предприятия с капитал от 56 млн. лева и средногодишен приход от 6,11% приход в бюджета, вкл. с помощта на 145 милионния заем с 4,5 % лихва от 13 февруари 1907 г., сключен с Банк дьо Пари е де Пей Ба.
От друга страна са социалните и гражданските стълкновения, довели до потушаването на транспортната стачка на 1 февруари 1907 г. и затварянето на Софийския университет на 3 януари 1907 г. след освиркването на Фердинанд, който въпреки това продължава да функционира след като до 10 октомври се удължава записването на 101 студенти, а приетите за слушатели до 1 април 1908 г. са освободени от такси за два семестъра.
За намразването на стамболовистите спомага и тяхната неприкрита корупционна практика за лично обогатяване от държавния бюджет най-вече в лицето на бившите премиери Рачо Петров и Петър Гудев.
За успокояване на атмосферата монархът замисля през пролетта на 1907 г. правителствено рокадо. Погледът му се насочва към лидера на демократите Малинов, който е поканен на аудиенция в Двореца на 29 май. Разговарът е съсредоточен върху най-актуалните обществени проблеми. Но синхронизация на позицията на демократите и короната няма и затова замислената правителствена смяна за 3 август пропада. Следва честването на 20-годишнина от встъпването на княз Фердинанд на българския престол - на 15 август, и откриването на паметника на Царя освободител на 30 август 1907 г.
Оставката е отложена за новата година. Но тя все пак е поискана. А че демократите са щели да поемат управлението на страната, е нямало никакво съмнение. В спомените си Иван Салабашев цитира писмо на проф.Щраус от 29 юни 1907 г., в което директно се посочва, че князът го е определил за бъдещ министър на външните работи - въпреки че в кабинета на Малинов Салабашев ще бъде финансов министър до 5 септември 1910 г.
Задачите, стоящи пред новия кабинет на Малинов са били пределно ясни - успокояване на обществените страсти, продължаване на икономическия възход и сондиране възможността България да стане независимо царство. Стопанският прогрес е гарантиран със законите, приети от стамболовистите, университетът веднага възстановява старото си ръководство, а за назидание и с решение на 14 ОНС от 25 февруари 1910 г. е създадена изпитателна комисия за изясняване фактите по нарушения на Конституцията от народните либерали, вследствие на което на 13 февруари 1911 г. е решено министрите от трите кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев да бъдат съдени.
Депутатите избират за държавен обвинител Георги Данаилов, комуто съдените са предадени на 12 май 1912 г. Използват се експертни оценки на 16 вещи лица и са разпитани близо 600 свидетели. Обвинителният акт е готов на 1 февруари 1913 г., той е с обем от около 600 страници, а процесът започва на 7 февруари 1914 г., но не завършва с произнасяне на присъда. След повече от година заседания, възражения и отводи дело № 1 от 1913 г. е прекратено поради процедурен гаф - неизброяване едно по едно на всички обвинения, съгласно изискванията на член 156 от Конституцията. Углавното преследване е прекратено с решение на 17 ОНС на 24 юли 1914 г.
Демократите узаконяват властта си със спечелените на 22 май 1908 г. парламентарни избори, след което форсират процеса по обявяване независимостта на страната ни. Използвайки умело започналата стачка на Източната жп линия, която се пренася и върху частта й на българска територия на 5 септември, както и скандала с дипломатическия ни представител в Цариград Иван Ст.Гешов, непоканен на дине на 30 август 1908 г. от турския външен министър Тефик паша, третиращ ни като полуколония от типа на Тунис, правителството на Малинов в синхрон с княз Фердинанд обявява на 22 септември 1908 г.в старопрестолно Търново независимостта на страната ни.
Това става след като България получава подкрепата на Австро-Унгария, анексирала междувременно Босна и Херцеговина, а и след като започват серия дипломатически совалки на родната ни дипломация с водещите европейски страни, докато на 6 април 1909 г. представителите на великите сили признават Фердинанд за български цар.
Александър Малинов триумфира като автор на българската независимост, но в мемоарите си чистосърдечно си признава, че тя е откупена с руски заем от 82 млн.франка, след което е факт и съвместното посещенише на премиера и царя в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 г., когато страната ни трябва отново да влезе в руската орбита и след сключени политически и военни конвенции пак да подгони призрака на „Велика България, по-голяма от Сан-Стефанската” със Солун и евентуално Одрин, но след една война с Турция от обединените руско-български войски.
Фердинанд усеща капана и отказва да подпише военната конвенция. Но семената на бъдещия Балкански съюз под егидата на Русия вече са посяти. За целта Малинов още един път ще бъде използван – за да подготви промяната на член 17 от Конституцията и да развърже ръцете на правителството от името на царя да сключва тайни договори без знанието и одобрението на парламентта. Третото велико народно събрание в Търново не само приема държавата ни да е царство, но и съдбоносната конституционна промяна на 8 юли 1911 г. Демократите имат само един представител в парламента - Рашко Маджаров, но новото мнозинство от народняци и прогресивни либерали гласува промените с вишегласие.
Нарушенията на Берлинския договор от 1 юли 1878 г. приключват. България става независима държава, а правителството й може тайно да преговаря със съседите й без знанието на народните представители. Пътят към войната с Османската империя и към бъдещите нарционални катастрофи е открит. А промените започват на 16 януари 1908 г., когато стабилните начала на стамболовата вътрешна и външна политика, спазвани с благоговение то неговите наследници, се променят от наследниците на Петко Каравелов в посока Русия и в ущърб на Турция.
Като знаем и кои са ни съюзниците - разбойници в Балканската война , ни е ясно защо на 4 юли 1913 г. същите тези национални месии от ранга на Стоян Данев ( Иван Евстратиев Гешов се е изнизал за Виена в началото на юни, за да се грижи за разклатеното си здраве) ще признаят фалита на своята политика, отстъпвайки властта на либералната концентрация на д-р Васил Радославов. След преживени унижения, национална катастрофа, хиляди жертви, пореден изтеглен 100-милионен заем за водене на войната, в която с помощта на българската армия Сърбия, Гърция и Румъния осъществяват своя национален идеал и очертават границите на Балканите, които с леки промени са актуални повече от 90 години. Естествено във вреда на България. А всичко започва толкова невинно и амбициозно преди 100 години с една тъй дълго очаквана и толкова важна правителствена смяна.
February 25, 2008