(more…)

С юриста Христо Беров, православен християнин, научен работник в Института по църковно право, университет Потсдам, Германия разговаря Весела Илиева (more…)

Пътуване към кръста

В ранния мразовит следобед на 27 ноември (2007 г., бел. ред.) сме на път за Скопие със Спас Ташев, директор на Българския културен център в македонската столица. Ще представяме там книгата “Данаил Крапчев и в. Зора. Незабравимото”, защото Данаил Крапчев е родом от Прилеп, Македония и същевременно е най-българският патриот от първата половина на 20 век. Докато сме на наша територия, Ташев кара по второстепенни пътища – там движението е спокойно, да не кажа никакво и освен това пейзажът е приглушен и девствено бял – едва вчера ни връхлетя истинска зима. Дървета и храсти, засипани от сняг, протягат заскрежени гирлянди край пътя. Андерсенови декори от “Снежната кралица”. “Хубав ден, хубав ден”, повтаря си доволно домакинът ми, чиято най-голяма мечта била да стъпи на Антарктида.

(more…)

Въпроси без отговор

Когато през 1969 г. американците кацнаха за първи път на Луната, учените направиха едно изумително откритие: на Луната имаше само един сантиметър прах. Те бяха изчислили, че от Космоса върху Луната пада годишно повече от един милион тона космически прах - и че за 5 милиарда години (възрастта на Луната според теорията на еволюцията) е бил натрупан слой прах с дебелина няколко метра. Като предпазна мярка към краката на космическия кораб бяха монтирани големи, плоски чинии, за да не потъне корабът дълбоко в праха. Но колко голяма е била изненадата им, когато установили, че слоят прах не бил десетки метри, а само един сантиметър. Следващата голяма изненада дойде в резултат на редицата измервания, които американските астронавти бяха (more…)

Преди един век с указ № 3 от 16 януари 1908 г. за премиер на България е избран Александър Малинов. Приключва управлението на стамболовистите, поели властта на 6 май 1903 г. и подали оставка 4 години и 8 месеца по-късно. Тогава това се е смятало за постижение, сравнимо с точно същия период на управление на Стоилов и далеко от недостижимия рекорд на Стефан Стамболов, ръководил държавата 6 години и 9 месеца. Надали политическите коментатори и анализатори в княжеството ни са знаели какви фундаментални промени предстоят в българската политика - вътрешна и външна. Приключилото управление на народните либерали се приема със смесени чувства. (more…)

“Тези кубинци изглежда не са мигнали, откакто грабнаха парите и заминаха за Флорида” – пише Майкъл Мур в книгата си “Намали това!”

Някои кубинци със сигурност “грабнаха парите”, но не тези, които заминаха за Флорида. Майкъл Мур щеше да научи повече, ако бе видял сцените на летище Rancho Boyeros в Хавана през 1961 г., когато хиляди кубинци “заминаха за Флорида” и “парите бяха грабнати”.

Осемгодишната ми сестра Патриция, петгодишният ми брат Рики и авторът на тази книга, тогава на седем години, гледаха как сърдитата милиционерка дърпа обиците от ушите на майка ми. “Това принадлежи на революцията!” – отсече жената. “Това също!” – и протегна ръка към малкото разпятие на Патриция. Естер, майка ми, с изненада примига, намръщи се, но замълча, защото от една година уреждаше документите ни, за да заминем на свобода, и не искаше да провали всичко.

(more…)

Този филм трябваше да бъде заснет от Анджей Вайда. Най - малкото заради паметта на баща му - офицерът Якуб Вайда, разстрелян от убийците на НКВД през пролетта на 1940 г. Но той не е просто личен, изолиран проект на Вайда - филмът се превърна в обеществен и творчески феномен, а впоследствие и в полската кандидатура за “Оскар” 2007 г.

Анджей Вайда е имал ясна концепция за своя филм. Той е държал да създаде потресна документална хроника, която чрез композициите на Кшищоф Пендерецки зазвучава като полска и общочовешка трагедия. Насочена както срещу насилието, познато в неговия най - уродлив нацистко -болшевишки вид, така и срещу живеенето в лъжа. Само вътрешно свободен човек като Вайда, недопуснал куриозни творчески компромиси в годините на тоталитаризма, чувства потребност да каже цялата истина за Катинската трагедия и да призове като 90 - годишния Солженицин да не живеем живота си в лъжа.

(more…)

Можете да следвате Божия път към успеха като слушате Словото Му и го поставите на първо място в живота си. Ако искате да имате успех в живота си, трябва да се научите как да уповавате на Божието Слово. Словото е вашият източник. То ще ви помогне да снабдите всяка една нужда, която имате в живота си. Книгата на Исус Навиев ни казва как можем да имаме успех в живота си.

Исус Навиев 1:8 “Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.” (more…)

Началото на 60-те години на миналия век. Управляващата в България комунистическа партия насилствено е извършила национализирането и кооперирането на земята, като преди това ликвидира политическата опозиция у нас. Тя ще използва благоприятната световна икономическа конюнктура през този период, за да се впусне в авантюристични експерименти. С които ще се опитва да мери ръст с най-развитите държави в света.

Конкретно през втората половина на 1963 г. най-актуалният икономически проблем на правителството на Тодор Живков е пускането в експлоатация на Първата доменна пещ на новостроящия се металургичен завод в Кремиковци. По този повод председателят на Комитета за наука и технически прогрес проф. Иван Попов натоварва екперта проф. Иван Илиев, негов заместник по икономическите въпроси, да направи аналитичен доклад за ефективността на завода.

Анализът на професора е обективен и точен и изпратен в най-висшия управителен орган на държавата - Политбюро на ЦК на БКП. С разработката се запознава първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков и както и следва да се очаква е неприятно изненадан от направените констатации. За дискусия той кани в кабинета си своя заместник в Министерския съвет и съименник Живко Живков.

Тодор Живков е загрижен за ситуацията около Кремиковци, понеже му става пределно ясно, че кремиковската руда е бедна и ограничена като качество, тъй като е истински конгломерат с примеси на барит и олово, разбулва се тайната за ниското техническо и технологическо ниво на завода и в края на краищата се доказва неговата неефективност.

Освен това, се очертава много висока себестойност на произведената продукция и струпването на огромно количество работници - около 20 000 души, колкото е числеността по това време на един добре развит български град.

Живко Живков откровено излага пред шефа си своето виждане, че отговорните фактори, ръководили проектирането, покупката и строителството на завода, не са вникнали задълбочено в същината на въпроса и не осигурили нужната ефективност, необходима за тогавашните условия.

Логичен е въпросът на Първия:

- Какво да се прави тогава? - както и очакваният отговор:

- Логично е да направим съответните изводи и да търсим изход от създалото се положение, като чрез нови решения се подобри ефективността.

Живко Живков настоява за усъвършенстване на проекта, за нови технологични решения, за ограничаване на продукцията само за наши, най-насъщни нужди. Предлага евентуално пребазиране на новите мощности на някое черноморско пристанище вместо в София, като се позовава да добре познатия му японски опит, тъй като добре знае от приключилата малко преди това негова командировка в Страната на изгряващото слънце, че цялата металургична индустрия на Япония е разположена на бреговете на океана, което й дава големи икономически предимства.

В следващите дни след срещата при Тодор Живков се наблюдава голямо раздвижване по проблема “Кремиковци”. Заинтересованите министри, зам.-министри и директори усърдно подготвят справки и опроврежения на тезите, застъпени във внесения за разглеждане от Политбюро доклад.

По сценарий започва да се доказва колко ефективен ще бъде комбинатът в Кремиковци и как ще тласне решително и напред развитието на българското машиностроене.

Тодор Живков също става привърженик на идеята да се пусне в експлоатация кремиковския гигант.

Причините?

От една страна, България е зависима от СССР, откъдето идва доставката на оборудването за комбината. Отговорните съветски представители у нас от своите агенти са запознати с възникналите спорове и бързат да се намесят, атакувайки българския премиер.

От друга страна, заставайки зад привържениците за пускането в експлоатация на завода, Т. Живков нагледно дава урок на опонента си Живко Живков, че не е прав, че е против “Кремиковци” - и че е антисъветски настроен.

Истината е друга. Живко Живков също желае развитието на сектора. Като министър на външната търговия през 1962 г. стимулира износа на 10 000 тона пшеница за западните страни, за да може страната ни да се снабди с 10 000 тона бетонно желязо, необходимо за сдтроителството ни, докато през октомври 1962 г. вече като първи зам.-премиер е принуден да сключи тригодишен договор с Канада за внасяне на 100 000 тона жито след пораженията в селското стопанство, предизвикани в последните три години от Тодор Живковия “голям скок”.

Живко Живков просто държи на икономическата ефективност в такова гигантско капиталовложение, което, оказва се, става поредният заложник на политическата соц-целесъобразност у нас. По въпроса за ефективността на “Кремиковци” в Политбюро на ЦК на БКП се провежда бурно двудневно заседание. Поканени са всички заинтересовани.

Защитниците на проекта “Кремиковци” са много добре подготвени и мотивирани. Те умело превъзнасят ролята на завода за икономиката на страната.Бедната кремиковска руда представят като подходяща за комплексна преработка, като освен чугун и стомана от нея да се получават манган, олово и други компоненти. Относно ефективността на прокатните изделия те предлагат увеличение на цената им по планов път, погрешно смятайки, че това решава въпроса.

Живко Живков също взема активно участие в дискусиите. Той анализира разходите за доставка на желязна руда от внос, каквато неминуемо се налага да се внася, поради ограниченото количество бедна кремиковска руда. Според изнесените от него данни, по международни цени един тон богата желязна руда по това време се купува в Индия или Бразилия за 8-10 долара. Транспортирането й по море е евтино, докато превозването й от черноморските ни пристанища до София излиза 60 лева на тон. Така той отново предлага варианта строителството на завода да бъде на черноморския бряг.

Живко Живков изказва съмнение относно възможността за комплексна преработка на кремиковската руда. По проблема е създадена работна група, начело с инженер Виденов, която провежда експерименти 15 години, за да докаже, че нищо съществено не може да се направи. Живко Живков обръща вниманието й върху изостаналата съветска технология, която се предлага на България, което проличава най-вече от предполагаемия брой на работниците - 20 000 души, необходими за производството на около 8 милиона тона общо стомана и прокат. Това автоматично води до оскъпяване на произвежданата продукция. А като слагат и то по планов път високи цени на изделията ръководителите на България си заравят като щрауси главите в пясъка, забравяйки удобно, че тези вътрешни цени не се признават на международния пазар. Те само оскъпяват строителството и машиностроенето - главните потребители в България на прокат от черни метали. Живко Живков смята още, че българското машиностроене не може да се базира на некачествена стомана.

Доводите на първия зам. министър-председател са подкрепени и от проф. Пописаков, преподавател във Висшия икономически институт, специалност Външна търговия.

Аргументите на Живко Живков и проф. Пописаков са отхвърлени. Дава се път за изграждането на кремиковсия гигант, скоро влиза в експлоатация и първата доменна пещ, а за недалновидността на комунистическите управници днес отговарят индийските собственици на “Кремиковци”.

Все в тия години на соц-ентусиазъм и волунтаризъм българското правителство решава - при това съвсем правилно - да даде път на електрониката и изчислителната техника.

В началоно на 1960-те години се закупува технология и се построява завод за електроника. Набира се опит и се решава да се пристъпи към масирано изграждане на заводи за изчислителна техника. Нещо повече - решава се да се осъществи уникален експеримент. Възлага се на проф. Иван Попов - зам.-премиер и министър на машиностроенето, да оглави пряко мащабния проект. Дават му се генерални пълномощия той да ръководи и контролира строежа на заводите за изчислителна техника. Оказва му се пълно доверие и му се отпускат фантастичните 200 милиона лева кредит за финансиране на капиталовложенията. Проф. Попов се справя със задачата.за 2 години - в страната са построени 10 модерни завода за изчислителна техника. Те бързо влизат в експлоатация и само след година България вече изнася за СССР изчислителна техвика за 500 милиона рубли годишно.

За съжаление, в следващите години не е изпълнено условието да се обновяват фондовете и технологиите, за да бъде България “в първите редици на техническия прогрес”. Загубва се темпото и отново се робува на втръсналите комунистически постулати да се използват докрай “старите основни фондове”. А след това закономерно се стига до момента в заводите ни да се внасят материали и оборудване от Запада, а готовата продукция да се продава на СССР и страните от Варшавския пакт. Една крайно неефективна и опасна валутна политика, следвана от тогавашните ни комунистически управници, които пропускат благоприятния момент да превърнат страната ни в икономически тигър на Балканите и на Югоизточна Европа.

Винаги има избор

Мисля, че съм права в твърдението си, че всички ние сме се чувствали наранени понякога. Факт е, че можем да се почувстваме обидени във всяка една минута. Можем да кажем, че имаме право да се обидим и че смятаме да упражним това право. За нашия плътски ум този начин на мислене изглежда привлекателен. Човешката природа казва: Ти нарани чувствата ми, следователно, аз се чувствам засегнат/а. Ти ще си платиш за това. Няма да ти говоря. Ще изградя стена и защита около себе си и ти никога няма да ме доближиш. Това се нарича обаче отмъщение. И ако изберете да си отмъстите, ще трябва да платите цена, която е по-голяма, отколкото някой от нас може да си позволи.

(more…)