В момента се намирате в архива на категория Коментар.

Актуален брой

Съпротива срещу обидата

Каролин Савел, сп. Християнството днес

Винаги има избор
Мисля, че съм права в твърдението си, че всички ние сме се чувствали наранени понякога. Факт е, че можем да се почувстваме обидени във всяка една минута. Можем да кажем, че имаме право да се обидим и че смятаме да упражним това право. За нашия плътски ум този начин […]

Още на страница 21

По изборите

Или за традициите на българската политическа демагогия

Борислав Гърдев
Бедствията у нас се използват за политически цели не от вчера. В напрегнатите политически схватки и борбата за печелене на гласове родните кандидат-депутати прилагат всякакви прийоми.
Най-често те обещават, дават надежди за обикновените избиратели, разчитайки на късата им памет и на своята бъдеща недосегаемост. И така е не […]

Още на страница 380

Спасибо, товарищ генерал

Добри Димитров

Странна държава е днешна България. Малко след като малцина тихо отбелязаха годишнината от смъртта на убитият от комунистическите тайни служби Георги Марков, други хора официално поканиха у нас не кой да е, а един от най-силните хора в някогашното КГБ. Не, че можем да се заблуждаваме за някаква народна единност, но контрастът наистина е […]

Още на страница 182

Недостигащите бройки на ОМО”Илинден” - Пирин

Теодор Дечев

През оставащите два месеца до изборите вероятно ще зачестят жалбите и плачовете за липсата на регистрация на ОМО „Илинден” - ПИРИН, което разшифровано би трябвало да означава Обединена македонска организация „Илинден” - Партия за икономическо развитие и интеграция на населението. Това е пълното название на партията на родните ни македонисти. На тези, на […]

Още на страница 237

Родени убийци

Калин Манолов
На 7 август тази година в. “Труд” публикува поредната “Телевизионна история” на Кеворк Кеворкян, звучно озаглавена “Сезонни дупедавци”. Формалната тема на Кеворкян е смъртта на Сергей Антонов, но целият му сраведлив гняв е насочен към книгата “Времето на убийците” от Клеър Стърлинг, която издадох миналата година, и която май “убила Антонов с думи”. Почувствах […]

Още на страница 339

Мъртвите не пеят

Огнян Дъскарев
Това е отговор на статията на Кеворк Кеворкян в “Труд” от преводача на книгата “Времето на убийците”, журналистът Огнян Дъскарев. Статията му е публикувана за първи път в “Демокрация днес”, тя е изключително ценна с допълнителната информация, която дава по случая “Антонов” и допълва становището на издателя Калин Манолов.
Преди много години на български беше […]

Още на страница 338

Сестрите си дойдоха. Кога ще си отидат ченгетата?

Калин Манолов

Преди два дни Господ чу молитвите ни и петте медицински сестри заедно с палестинския лекар Ашраф, вече български гражданин, се прибраха в България. Господ може би не е българин и това може би не беше чудо, но и в никакъв случай не бе заслуга нито на българските политици, нито на българските медии.
Ставайки пълноправен член […]

Още на страница 232

България – приобщена, но не и реформирана

Владимир Шопов

Наблюдаващият ни с просто око отвън човек би се впечатлил: Джордж Буш прави дълга за американските стандарти визита, европейски комисари летят до Триполи, за да се борят за съдбата на български граждани, премиерът решава съдбата на европейската конституция/ договор за реформи наравно с държавните глави и премиери от останалите страни-членки на ЕС. Гледана медийно […]

Още на страница 230

Кремъл не рискува

Алекс Родригес*

Архангелск, Русия - малцина в Русия биха определили Александър Донски за особено сериозен съперник при “превземането” на Кремъл през 2008 г. Малцина знаят кой всъщност е той. Политическият му живот включва две години като майор на това банално морско пристанище в северното крайбрежие на Русия, без някакви значителни връзки с московския политически елит.
Въпреки […]

Още на страница 217

Първите бяхме ние

Ангел Грънчаров
Лъжа е, че българският народ не се е борил за своята свобода. Лъжа е, че ние, българите безропотно сме свели глави пред комунизма. Нямахме въстание като в Унгария през 1956, нито своя Пражка пролет през 1968, но затова пък първи поехме пътя на въоръжената борба срещу човеконенавистната болшевишка власт.
Никой не ругае собствената си история, […]

Още на страница 336